Орѝджис Фонтела – две стихотворения

Пладне

По пладне животът
е невъзможен.
Светлината унищожава тайните:
Светлината е жестока спрямо очите
Киселина за духа.

Светлината е прекалена за хората.
(Макар че как би го узнал
щом видеше собствената
си светлина?)

Пладне! Пладне!
Животът е светъл и невъзможен.


Стихотворение

Да знаеш по цвят тишината
диамант и/ли огледало
тишината отвъд
бялото.

Да знаеш тежестта ѝ
знака и,
– да живееш на масивната ѝ
звезда.

Да знаеш центъра ѝ: празен
великолепен отвъд
живота
и живот отвъд
паметта.

Да знаеш по цвят тишината

– и да я опростяваш, да я разтваряш
в думи.

Превод от португалски Иван П. Петров

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото