Две стихотворения от Албена Тодорова

На тръгване няма да мога да взема тялото
Мърмори си душата

Пусто неудобство от привързване
Не ме мисли, обажда се тялото

Когато стана душа
Не ми обръщай гръб
Научи ме на тънкостите на занаята

Когато станеш душа, отговаря душата
Ще дойда да ти бъда тяло

+++++


Всяка сутрин
тялото се буди, пие роса с малко мляко,
измъква се от душата и отива на работа. 

Има дни, в които тялото работи като утешител. 
Има дни, в които убива. 

Има вечери, в които е избродило толкова много чужди земи, 
че е изгубило пътя обратно. 
Има сутрини, в които очите отказват да се отворят. 

Има следобеди, в които разбира, 
че от премного внимание към това да се хареса 
е предало душата. 

Безсилно тялото ляга край пътя и започва да мисли 
как да се върне там, където го чакат, 
когато страховете му не минават през вратата?
Как да закърпи безсънието?
Как да отличи скръбта си от чуждата?
Как да чуе откъде го вика домът?

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.