Ver Sacrum – Виенски разходки

„Wer alles liest, hat nichts begriffen.“
Thomas Bernhard, „Alte Meister“*

Лимне 2

Отрязаната горна част на круша е символ на Христовата вяра (по картина на Дюрер). Не разполовена, а срязвана напреко горе. В ръката на младенеца остава само дръжката и едва забележима част от плода, в средата му – звездовидната тъмна фигура на пресечения семенник. Изведнъж крушата спира да бъде храна или плод, а става знак с величествена сдържаност.


ако мислиш, че няма нищо тук, пречупи една тръстика и виж как под бялото проблясва нещо и се движи – ето я рибата, шмугва се, в седефа на люспите ѝ се отразяват тръстика и небе, ето го целия свят, скрит, но присъстващ


Ver Sacrum

свещена пролет
връщаща назад
назад назад
преди дъжда
преди земята 
преди и мисълта за време
в ядрото на ядрата
на слънцето лимон


преди киселината
преди горещия обстрел
върху веригите на тишината

върху дъската люлчина
на неподвижността
записани са всички имена


Пролетта, Коло Мозер (Kolo Moser)

В „Старите майстори“ от Томас Бернхард един възрастен господин прекарва всеки втори ден от десетки години в Музея на историята на изкуството във Виена, потънал в съзерцание на картината „Белобрад мъж“ от Тинторето. А днес аз заех мястото му върху плюшения диван в зала „Бордоне“. Картината се намира в десния ъгъл, така че изобразеният в профил белобрад мъж те гледа право в очите, когато седнеш. Гледа те с насмешка. Със снизхождение. Казва: „Какво знаеш ти! Ти в твоето незряло време“. Деликатен, властен пръстен на малкия пръст. Мястото на картината не е централно, тя е една от многото, една встрани. Тя не е история за парадния път, не е централния мотив на нечий живот, а за да стане такъв, трябва да извиеш врат, да смениш гледната точка. Трябва да застанеш встрани от себе си. После откритието – ами, да! – той… белобрадият мъж от картината е този, който наблюдава, а не аз. Той – с дълбокия и скептичен поглед на живял, борил се, постигал и загубил скъп човек – не аз с моя ситен скептицизъм, с дребните ми отрицания, с малките ми успехи и още по-малките последвали от тях провали… Внезапно преобръщане и монологът от романа на Бернхард е монолог на белобрадия мъж от Тинторето. И изведнъж се пуква розата на осъзнаването и възторгът от него, че именно тук, на това място самият Томас Бернхард дълго е седял и гледал точно от този ъгъл, няма как да е било иначе. Всеки втори ден? Мощно нахлува в паметта целият роман, като пълна река, като Дунав, това стихийно Бернхардово писане, а към него – потоците на личния ми монолог. Оглеждането на Бернхард в белобрадия мъж и цялата обратна тежест върху мен; аз съм тази, която се оставя да бъда наблюдавана от умножените очи. И аз познавам и съм познавала човек, носещ голямо и плътно отрицание, ведър нихилизъм. Човек, който също като героя на Бернхард може да отсече, че всичко наоколо е история на провала. Че се мъкнем живи на доизживяване. Че всички тези стари майстори имат някакви проблеми. Че всички се провалят в изобразяването на ръцете. РЪЦЕТЕ. Букети от провалени ръце наоколо. Че можем да понесем изкуството само когато го сведем до фрагмент… Не можем да понесем цялата круша.


Намирам се в сграда, в която е живял за кратко Томас Едисън през 1911. В подобни случаи винаги си представям, че знаменитият човек е лежал в същата стая и се е взирал в същия таван като мен сега и ако днес се понапрегна, мога да видя как шават мислите му под слоевете боя. Така веднъж бях попаднала с странноприемница, в която бил нощувал Гьоте – мрачна постройка, потънала в тих и дълбок планински сняг, насред непрогледната шварцвалдска гора, из която цяла нощ елфи разклащаха брилянтите на обиците си, понякога и вътре на перваза. Това бърборене тук със сигурност е мисълта на Едисън за Гьоте. Нямам друго обяснение за късото съединение на асоциативните връзки в онзи текст.


След посещение на кабинета на Фройд си поръчва в класическо виенско кафене порция мозък.


Интересът ми към Рихард Герстъл (Richard Gerstl), един от основоположниците на австрийския експресионизъм, се разпали особено силно след като разбрах, че е бил открито враждебно настроен срещу Климт, даже е бил един вид анти-Климт. Беше ми любопитно да се разровя и да разбера защо. Понеже и аз имам непоносимост към Климт, но не към виенския сецесион като цяло.

Иначе какво още – може би историята за любовната авантура между Герстъл и Матилде Шьонберг, жената на композитора Арнолд Шьонберг. Любовна връзка, довела до самоубийството на художника през 1908 и последвалата дълго пазена тайна от страна на двете семейства. Едва 23 години по-късно братът на художника занася за първи път негови картини в една галерия. И така започва всичко.

Тук – автопортрет на Рихард Герстъл. Веднага се вижда, че тук красивото е друго, противоположно на красивото при Климт.

Тихо, кротко
един друг се избиват раците
из водното пипериче.
Hakyô (1913–1969)

Хакио е писал и романи.

Война под формата на тих тормоз в някаква затворена общност – семейство, приятелски кръг, професионална среда, гилдия. Конкурентни отношения в най-остра форма. Отвън не се вижда нищо, нищо никой не говори. А водното пипериче (Persicaria hydropiper) е блатисто растение с люти листа, съответно – раците се борят в люта среда.

Пиперичето било използвано в Европа по време на войните като заместител на пипера. В Япония се готви с него или листата му се слагат за украса към варения ориз.


В къщата музей на Моцарт в Залцбург е изложена детската цигулка на композитора. Поставена е в стъклен цилиндър, около който можем да обикаляме и да я разглеждаме от всички страни. Цигулката е закрепена с прозрачни, едва видими конци, може би струни, което оставя у нас усещането, че левитира – в нищо не се опира. Домът на Моцарт е покрит със стари, дървени подове, поскърцват. Когато някой стъпва из стаята, цигулката в стъкления си саркофаг вибрира, поемайки движението. Затворена е като Спящата красавица в прозрачен саркофаг – уж е мъртва, нали никой не свири на нея; но същевременно не е мъртва – диша и потрепва, закарфичена в нещо като вечност и отсъствие на прах. Обратното на вечност и отсъствие на прах.


В ниското се вижда Залцбург. От това възвишение със странното име „Горна еврейска планина“ (Oberjudenberg) се намира голяма планинска къща с два коня отпред и проскубано лениво жълто куче зад снимката.

От другата страна на улицата, срещу Дома на сецесиона, откъснах стрък млада лавандула, мокра от дъжда. Един гарван кацна върху пътния знак с надписа Линц. Няколко преки по-надолу открих старомодна книжарница с надпис… Как точно беше? – „Нашите книги не стоят по витрините“. Книжарите, мъж и жена – той на около видима възраст от 150 години, а тя на 77, и двамата – по виенски строги из безупречно подредената им книжарница; подредена обаче по някакъв неразгадаем за мен принцип, който тук за улеснение ще нарека хаос. Из този хаос се поколебах между томче със стихове на Боланьо и друго със стихове на Уелбек не защото не мога да ги купя другаде по-изгодно, но мястото задължава. Избрах едната от двете книги, след като кихнах два пъти и останах с усещането, че този шум е неприемлив сред финия прашец на помещението. Мъжът на 150 се затрудни с касата, жената на 77 разреши проблема, без да се усмихне нито за миг. Не пожелах торбичка за покупката и това все пак предизвика сдържано одобрение. A докато разглеждах книгите преди това, влезе продавачът от съседния магазин и донесе на античната двойка сандвичи с пилешко. Обясни на висок глас, че се поколебал дали да са с масло или не, не им помнел предпочитанията, тези сега са без масло, за всеобщо одобрение, както се оказа.

Ver Sacrum…

„На всяко време изкуството му и на всяко изкуство неговата свобода“, пише върху Дома на сецесиона. Книгата е от Боланьо, лавандулата е в джоба ми, гарванът отлетя към Линц. Ver Sacrum означава Свещена пролет и е името на програмното списание на сецесиона. 

Април 2017
Петя Хайнрих


* „Който чете всичко, нищо не е разбрал.“, Томас Бернхард, „Старите майстори“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s