от Александра Христова

Казваха ми, че като ти падне зъб, трябва да го метнеш на някой покрив и да викаш на някаква баба да ти даде нов… Обаче покривът на блока беше чак на осмия етаж и изобщо не си правех илюзии, че ще мога да метна зъба си на него. Пък и тая баба дето събира зъби не ми беше симпатична никак – най-вече защото беше огромна, ухилена и сива, и беше облак, (за да може да взима по-лесно зъбите от покривите)… А и много по-разумно ми се струваше да ги заравям, вместо да ги хвърлям в неизвестното. Така погребах няколко млечни зъба на едно и също място пред блока и всеки път си пожелавах от тях да поникне дърво.
Отне ѝ 20 години на тая фиданка, която видях миналата година, за да се пръкне!
Но ето – има я!