от Йордан Ефтимов
Миналата година той предложи свой прочит на задачата на Столична община за паметник на Алеко на „Витошка“.
Естествено Спартак Дерменджиев не участва в конкурса, чието задание включваше до
Алеко да е изтипосан и Бай Ганьо, при това за модел да служел Георги Калоянчев.
Сега предлага Паметник на невъзможната любов. Вдъхновен от историята на Яна Язова и Александър Балабанов.
На 12 февруари той написа във Фейсбук:
Уважаеми приятели и колеги, няма да крия, че още не съм избрал място за паметника. Нека с ваша помощ виртуалния паметник да бъде и интерактивен. Очаквам вашите предложения за място на паметника (снимки на подходящо място). Отначало мислех да поставя паметника в някой парк. В моя проект те (професорът и Яна) са „отнесени” навън и надалеч, загледани в хоризонта, но и обърнати навътре, заслушани какво ще каже сърцето им. Затова ми хрумна че може да ги поставя на брега на Дунава. И тъй като от читалището в Лом се свързаха с мен, то се надявам да изпратят снимки от брега на Дунава, подходящи за място на паметника.
А ето как същия ден скулпторът коментира инвенцията си за конкретния проект на паметника, вдъхновен от любовта на поетесата и професора по класическа филология, преводач на Дантевия „Ад“ с все историята на Паоло и Франческа, но и автор на студия за облаците в гръцката лирика:
Колко често влюбените двойки ни използват за „семеен консултант”. Обсъждат личните си проблеми в наше присъствие без да ни забелязват.
Така се случваше и когато ги срещах.
И дълго след това ги виждах как говорят и чувах мълчанието. Неловко мълчание от което само аз се притеснявах.
И така – в търсене на мястото на експониране, но и на формата на застопорения миг на чувството – Спартак Дерменджиев продължава да живее с рефлексия върху невъзможната любов. Дали в Докторската градина в София или в Лом, край брега на Дунава? Дали докато двамата влюбени разговарят унесени и не виждат и чуват нищо около себе си, или в ситуация на взаимни обвинения, миг преди да се прегърнат? Скулпторът призовава да мислим заедно с него.