очакване…
пясъчни замъци
под проливния дъжд
waiting…
sandcastles
under the pelting rain
Горното двуезично хайку от Людмила Балабанова е от наскоро излязлата й книга „Роса върху бурените“ (Small Stations Press, 2016). Тя ми разказва, че често я питат какво обича повече – традиционна западна поезия или хайку. Людмила Балабанова отказва да избира между двете форми и допълва: „Това е като да работиш и в театъра, и в киното – имат нещо общо, но са и доста различни. По какво хайку се отличава от едно кратко западно стихотворение? По това, че не е прозрение, споделено от автора, а покана към читателя да постигне свое собствено прозрение.“
И за да не останем сред проливния дъжд на източното прозрение, какво ще кажете да поемем с книжната лодка на едно традиционно стихотворение?
бягство с книжна лодка
мечтаеше да отплува
мислеше за хартиена лодка
(обожава всичко направено от хартия)
малка лодка
като тази на Емили
…така не разбраха големите кораби –
че моята лодка потъна…
все едно е забравила
оттогава толкова време
но как лодката да тръгне от нейния град
който няма море
който няма море
като
нещо което усещаш
на границата между деня и нощта
върху самия ръб на светлината
немилостиво като нож
красиво като семена
бодливо като лъч отразен от някое
земно кълбо
което не е земно
и не се казва кълбо
Людмила Балабанова
(Из „Град без море”, Жанет 45, 2015)
очакване…
пясъчни замъци
под проливния дъжд
waiting…
sandcastles
under the pelting rain
януарски следобед
мелодията
от един черно-бял филм
January afternoon
the melody from
a black-and-white film
Людмила Балабанова
(Из „Роса върху бурените”, хайку, Смол Стейшънс Прес, 2016)
Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература. Автор на осем поетически книги и на теоретичен труд върху хайку поезията („Хайку: водно конче под шапката. Силата на неизговореното“, 2012). Съставител на антологията „Огледала. 101 български хайку, избрани и редактирани от Людмила Балабанова“ (български, английски и френски), 2005.
НО ПОЕЗИЯ 