Една нощ

Бе тая стая бедна и вулгарна,
скрита горе над съмнителна таверна,
от прозореца се виждаше сокакът,
неизметен, тесен. А отдолу
идеше шумът на някакви работници,
плющащи карти, правещи си кефа.

И там, на простия, народния креват
аз имах тялото на любовта и устните
от страст порозовели, от пиянство,
порозовели от пиянство, от което
и сега, когато пиша след години,
в самотния си дом отново се напивам.

(1915 г.)

Константинос Кавафис
Превод от гръцки: Георги Гочев

Илюстрация: Весела Кучева