Ойген Гомрингер (Eugen Gomringer), един от титаните на конкретната поезия, става днес, 20.01.22, на 97.

При конкретната поезия, грубо казано, самият език е обект и цел на стихотворението. Ето едно лесно за превеждане стихотворение от „33 konstellationen“ (1960, Гомрингер). Ясно – построено е от пермутации (преди година излезе на български стихосбирка с подобни процедури с езика, макар и не толкова радикални – Ингер Кристенсен, „Писмо през април“). При първи интуитивен прочит на долното стихотворение повечето от нас вероятно ще добавят глагол – слънцето е мъж, луната е жена. И оттам започва цялата лудост, защото оттам нататък тръгва машината на мозъка ни и какво ли не може да свърже и преподреди. Ето така действа конкретната поезия – като зададена програма. Като начален подтик към процедура. Да си остане човек само на повърхността, пак може, но все едно нищо не е видял. Конкретната поезия ни показва какво е игра в онзи смисъл на играта, изразен чрез Шилеровото Der Mensch ist nur da ganz Mensch, wo er spielt (Човекът е самo там напълно човек, където играе).

Честит рожден ден и благодаря, господин Гомрингер!

А ето я и обещаната констелация. И не оставайте да я четете само като „срещнали се мъж и жена и си направили дете“. И както виждаме – конкретната поезия води до дълголетие.

слънце мъж
луна жена

слънце жена
луна мъж

слънце луна
мъж жена

дете