Sweet, piercing sweet was the music of Pan’s pipe; илюстрация на Уолтър Крейн

Среща с Пан

Една странна, но напълно истинска история

Преди много години ние с майка ми разхождахме двете ми деца – още в колички – из по-далечните части на Борисовата. Беше унил ден, безрадостен някак… Навлязохме в горичката недалеч от кортовете.

И изведнъж – като отникъде – звук на флейта. Странна мелодия, която не приличаше на нищо познато. Двете с майка ми се насочихме към звука като хипнотизирани, като омаяни от мишелова от Хамелн.

На една пътечка ги видяхме: болезнено мършав мъж без възраст, държащ в ръцете си блокфлейта. И момиченце на около 12, по-красива реплика на неговото лице. Заговорихме се, той разказа, че сам съчинява мелодиите си, в момента работел в пощата, ама това не било важно, приказваше нещо за Орфей и траките… Момиченцето мълчеше.

После много пъти съм ходила – с децата и без – по същите кътчета. Никога повече не го срещнах. Сигурно не съм била достатъчно нещастна, както бях тогава, при единствената ни среща.

Доротея Табакова