Дюселдорф

В раздяла
като в казарма
забравяш.

Забравяш
как пият кафето си приятелите ти
забравяш цвета на светлината
забравяш колко струва бирата
забравяш колко е близо всичко
забравяш какво си казал
и какво са ти отговорили.

Забравяш вкусове, гледки, звука на камбаната в осем, 
сладкия английски на хората тук
с еднотипните грешки, верни в друга граматика. 

Забравяш човека, който си бил.
Другояче не виждаш как може
да оцелееш 
в кожата на човека, който си.

След нас

ще оставим след себе си в чекмеджето за прибори
шепа безопасни игли от етикетите на дрехите, взети от химическо
два чифта клечки за еднократна употреба
и син ластик

някой може би ще мисли, че това е важно някому

и няма да ги хвърли, ще ги скъта
до своите лъжици и ножове

всеки град учи наново какво може да бъде домът
приемането се променя
понякога е неудобно
и все за малко
и винаги е временно

 

Албена Тодорова
Стихотворенията са публикувани в бр. 1 на ЛС ТЕКСТИЛ