Хосе Вилануева ал Нур – за мрака

Моля те преди
да
излезеш остави
вратата отворена за момент
поне мракът да
влезе
имай милост остави
го да
влезе
преди да излезеш
нека се чувства поканен
преди
така или иначе
да се
настани удобно
удома

поне мракът да
влезе
милост
на излизане
не запалвай светлините по пътя
няма друго за гледане
няма очи за гледане
няма взор за прозиране
светлина не остава
в отворени стаи

на излизане
гаси
пред портата по стълбите

поне мракът да
влезе
милост
и бързо да запалъни кратерите
преди
да
прелеят понеже
потопът
се затичва
не само от
небесните бездни

*

в снимките
на ум
светлината е друга
недостижима до смърт
напомням си само нея
протегнат към тежестта
на тази светла
амалгама
спомени движение и цветовете
и дробове
вода около мен по мен
във мен и аз самият някак нея
световете
на реката покрай която
преминавам
друга река отвъд посоката
и третата в която потъваме

на повърхността остават
тези снимки
светлописания
ефимерни
маслени петна

Хосе Вилануева ал Нур

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.

оch syrsorna filar meningslöst 

само мрак, дори не noir
времето е за мрачна поезия, и така може
би трябвало да се извисиш като сив лебед
над езерото с гнили лилии и плочки хлорофил
кривата на щастието върви към земята
високите корони на липите с тържествените си треперушки 
някой кашля в сини шепи в лакътя на улицата
и слънцето изгрява сякаш е вечно
с 40% е спаднал оборoтът на заведенията
артисти репетират в кухните си стари текстове
Четеш Г. Екельоф, Absentia animi
защото е есен и започва така
оm hösten
и прави заклинания с езика, изпразва от смисъл 
och syrsorna filar meningslöst (като шевна машина)
дали имаш малкия кураж
да наречеш сивата си поема така? 
под короната – снимка на бежанци с нарязани с камшици
гърбове на хърватската граница 
учениците не тръгват на училище 
няколко милиона норки за спешно клане, снимка на муцуна 
не работи вентилацията в някакъв офис 
и служителката изпада в паника 
малки хеликоптерчета семена 
изхвърлени от безгрижни кленове 
и никой не обира плодовете на извънредното усилие на кестена
някой въпреки всичко е минал под липите 
и е откраднал веригата за колелото ми
цифровият код е годината ми на раждане, с нула отпред 
не влагам никакъв смисъл – не беше заключена
и накъде така с тази опетнена риза 
само мрак и патос в тиса 
пирон в гумата и алеята хвърля 
жълта шума по главата ми сякаш съм ѝ шут, минава
онзи боклукчийски хеликоптер
от друга поема на Екельоф 
и се връщам по стъпалата към върха 
стъпвайки на ръба на нещата
за да напиша отгоре заглавието
оch syrsorna filar meningslöst 

/ лимне noir 

–– 

Бележки:
оm hösten: през есента
och syrsorna filar meningslöst (шведски): и щурците свирят безсмислено 

Петя Хайнрих
От „Лимне Х“

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.

Живот

По рождение сме еднакви,
по споразумение
готови да вземе какъвто и да било цвят
с надеждата за дълъг, приличен живот.

Забравяме да проучим
дали да живеем в свят
на памук и въглища
би си струвало.

Не след дълго се налага
да сложим основните си цели
в тъмни скоби.

Ако не решим да го скрием, 
желанието ни да блестим
е просто едно тире
между деня и нощта.

Всичкото само за да осъзнаем,
че имаме скромния избор
между лесни тихи решения.

Оливие Кузен
Превод от английски: Петя Хайнрих

Olivier COUSIN was born in 1972 in Brittany (Western part of France), where he teaches French. Among his poetry books, the most recent are: La vie à l’envers (Gros Textes, 2021), J’ai le souvenir carnivore (La Part Commune, 2018), Drôle de bestiaire de travers (Label LN, 2018). He has also published five novels, short stories and three children books. And sometimes he writes poems directly in English.
Blog of O. Cousin: Toujours des mots au fond de la poche

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.

Две стихотворения в черно и бяло от Росица Нанкова

МОЛИТВА

              „ …изведи ме вън от всяка сложност…“

                                                       Ат. Далчев

Черно е пред очите ми, Господи, черно!
Черно е в душата ми, Господи, черно!
А ти си толкова бял, че не те виждам…
Оставам тук /засега/, Господи, /така си решил/,
Но освети в бяло душите на обичните ми.
Които са при теб, а не при мен, Господи!

От „черни чернеят“ до „Нощем с белите коне“
е правата на черно–бялото „свое“ –
присвоено и присвоявано, 
поробено и свободно,
охулвано и възвеличавано,
все така графично – 
разполовено,  почти разчленено,
родно тяло  с разпъната душа! 

 Прегърбени от архетипни наслоения
НЕцветовете се укриха в Другостта:
бялото прегърна траура на дните,
а черното обгърна вечността…  


ЗИМА

Почернели от болка дървета
Изкривяват уморени тела.
Нежна ласка на сняг ги дарява
С топлина, топлина, топлина.

Ослепително бял и невинен
Идва щедър, даряващ сняг,
Меко пада и тихо покрива
Изкривени до болка тела.

И умират греховете спомени –
Всепрощаващ сняг вали.
Белота – безрезервна обич – 
Остани, остани, остани!

Росица Нанкова

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.