Две стихотворения от Албена Тодорова

На тръгване няма да мога да взема тялото
Мърмори си душата

Пусто неудобство от привързване
Не ме мисли, обажда се тялото

Когато стана душа
Не ми обръщай гръб
Научи ме на тънкостите на занаята

Когато станеш душа, отговаря душата
Ще дойда да ти бъда тяло

+++++


Всяка сутрин
тялото се буди, пие роса с малко мляко,
измъква се от душата и отива на работа. 

Има дни, в които тялото работи като утешител. 
Има дни, в които убива. 

Има вечери, в които е избродило толкова много чужди земи, 
че е изгубило пътя обратно. 
Има сутрини, в които очите отказват да се отворят. 

Има следобеди, в които разбира, 
че от премного внимание към това да се хареса 
е предало душата. 

Безсилно тялото ляга край пътя и започва да мисли 
как да се върне там, където го чакат, 
когато страховете му не минават през вратата?
Как да закърпи безсънието?
Как да отличи скръбта си от чуждата?
Как да чуе откъде го вика домът?

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.

Воайорски дни и нощи – стихотворения от Джефри Бийн

Воайорски дни и нощи 

Посред нощ 

ти минаваш като заек 

през полето на тялото ми,

в края му, на скришно,

ме пълниш със слама  

и трева, правиш гнездо.

Събуждам се сляп 

като коте, облизано чисто.

В утрото 

напираш като корени 

през калта, която съм,

и оставяш пукнатини в кората ми като текст.

Следобед 

аз съм двора, a ти си острие,

бучиш над мен, стрижеш 

докато оплешивея.

В сетния ален лъч на деня,

в това, което искам да забравя,

ти се люшваш като паяк 

и поглъщаш този лъч

дърветата ми, градът ми 

източваш до капка всяка моя мисъл 

като дренаж 

Посред нощ 

пробвам стоте ти имена 


Какво иска воайорът 

Искам да вкуся въздуха, който докосва дома ти.

Искам да застана на прага ти, пиян като неокосена трева,

да се полюшвам на вятъра в двора ти, да гълтам сладкото му 

зелено вино. Искам да оближа потта 

от врата ти, да вплета езика си в жълтата панделка която държи косата ти вдигната 

докато тичаш. Водата, която облива ръцете ти –

това искам да бъда, и да се плъзгам като мекия бадемов 

сапун по плътта на дланите ти.

Люспички твоя кожа се превръщат в прах в стаите 

и искам да го събера, да го натъпча в килера ти,

да си направя облак и да спя в него, докато моят прах стане твой прах.

Мушни се в леглото. Очите ми ще удържат теглото ти.

Ще барабаня по покрива ти, ще блесна в огледалото. Искам да съм дъжд.


Сънят

е зелената сянка в теб,

към която се притискаш.

Остави книгата,

дебелия самун на тялото си, скучните занимания.

Туптящото влажно дърво 

на гърдите ти, с настроения 

като разширяващи се кръгове,

тъничък за суха година,

дебел за зелена година.

Кокалчетата на желанията ти отмерват рап по

твърдата ти повърхност, думите опипват кората ти.

Лица от детството изчезват като дим 

под триона на мозъка ти.

Ето какво виждаш:

здравата маса на костите ти 

довлечена до моравата отпред,

на каша, разпръсната като семе 

за да се превърне в кал и птички.

Ти си в устата на леглото. То ще преглътне.

Ти си птичката на леглото. Една глътка.


Писма 

Те пристигат през процепа на пощенската кутия, миришат на палци, напоени със свежестта на зеленчук, или на крила, току-що откъснати от нещо живо.

На куп са слепи,

не знаят какво прави телата им леки.

Профучават над океани и лед.

Толкова дълго се движат по пътища 

че като пътищата, се превръщат в имена.

Не могат да видят имената си,

не могат да разберат обвивката си,

освен  че се затварят пред лице, което познават 

и се отварят пред непознато лице.  И приключват.

Пристигат топли-топли на масата 

като хляб, поръсен с пипер, бял, черен.

Като нас не разбират 

как подхранват – освен че 

нещо ги поглъща като пикантна храна.

И си мечтаят за времето, когато бяха непотребна дървесина.

Джефри Бийн
Превод от английски: Христина Керанова

Христина Керанова е преподавателка и преводачка.  Превежда от и на английски главно поезия – стихосбирки на Стивън Дън, Били Колинс, Теодор Рьотке, Уолъс Стивънс, както и проза: Керана Ангелова, Мая Анджелоу.

Jeffrey Bean was raised in Bloomington, Indiana.  He holds a Bachelor of Music degree in Jazz Guitar Performance from the Oberlin Conservatory of Music and an MFA in Creative Writing/Poetry from the University of Alabama. From 2006-2008, he served as the Axton Fellow in Poetry at the University of Louisville. Currently, he lives with his wife Jessica and daughter Olivia in Mount Pleasant, MI, where he is Professor of English/Creative Writing at Central Michigan University and a two-time winner of the CMU Excellence in Teaching award.   

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.

Марион Колева: КЪПАНЕТО НА КОТКАТА-АЛБИНОС В БУКЕТ ОТ БЯЛ ЛЮЛЯК

(Сънят на крилатата мравка)
Когато черната мравка яхне белия тигър
люлякът лумва с най-си(яй)ния си пламък,
хитинът дълбае оникса на нощта
с абразивните си несъвършенства;
главата й се пръска
от шеметното опиянение –
да пришпорва облака
с усвоена полу-поддръжка,
да се докосва до гривата,
да се разбие
в пепелнорозовата стъкленица
на утрото
(термична вестителка);
с устрема на меките лапи
в зашеметяващото прекатурване,
с щръкнали пипалца,
така умело насочвани,
така свръхестествено несъвършени,
както никога повече
след тази нощ.
Vivere in tenebris ad somnia circa astra!

Марион Колева

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.