Сън с Иво Димчев

Мила Лукчева
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувам, че е късно вечерта, вече затварям сувенирния магазин, където работя, заключила съм вратата, но извднъж виждам, че пред витрината е застанал не кой да е, а самият Иво Димчев, чука на стъклото и прави знаци, че е много важно за него да влезе. Разбира се, забързвам се към вратата и я отварям, той е много благодарен и любезен, заедно избираме сувенирите, които иска да купи и подари при пътуването си за концерта си в Хонг Конг. Когато всичко е платено и са разменени още любезности с песенен глас, а с меден – благодарности, че съм отворила пак специално заради него, аз му слагам нещата в торбичка. Кой знае защо, това не е красивата фирмена торбичка на магазина, а някакво смачкано пликче с изтрита от употреба олющена щампа, което вдигам от мръсния под. Наистина е много грозно. Иво Димчев поглежда поставените си в него покупки, дори не докосва дръжките на пликчето, за да ги вземе. Вдига погледа си към мен и ми казва с абсолютно леден и безразличен глас: „Сега вече ще те съдя“. Убедена съм, че ще го направи наистина.

Затъмнение

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувам, че си правя нови очила. Момчето от оптиката ми ги подава и набляга на това колко са чисти и качествено изработени. Слагам новите очила и виждам замъглено през тях. Нещо не е както трябва да бъде, казвам на момчето от оптиката. Свалям очилата и се заглеждам внимателно в стъклата. Виждам, че по тях са залепени няколко фини и прозрачни картинки. О, това ли, казва момчето от оптиката, не знаете ли, че трябва да ги отлепите – и ме гледа с такава изненада и лек упрек, все едно не знам най-елемемтарни неща. Чудя се, а после си казвам, че явно пак нещо не съм разбрала. Действието се развива в България, а там често ми се случва да се държа като чужденец. Изчоплям лепенките, остават лепкави следи и пак не виждам ясно с тези очила.

Черупки

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

 

Фрагмент от пресен сън: Говоря си с някой, слушам оплакванията му. Както го слушам, от време на време върху образа му се наслагва образът на друг човек, който ми е доста непоносим. Все едно гледаш телевизия и каналът периодично превключва на друг, после се връща обратно. Доста хлъзгав разговор. По едно време към нас се приближават две човешки същества, които аз веднага разпознавам като фалшиви. Това не са хора, казвам. Ставам, хващам главите на двете същества и ги удрям с всичка сила една в друга. Те се пръсват като яйца, някаква течност се излива, а аз хвърлям победоносно кухите черупки на земята. Сега няма вече от какво да се боиш – казвам на себеседника ми – няма начин някой да ти се меси отново в идентичността и да те подменя.

Сън с Юли, Nick Cave и Massive Attack

Весела Кучева
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувам приятел, който в действителност е починал преди шест години в деня, предхождащ нощта на съня. Тръгнали сме на пътешествие цялата банда, все хора, които са го познавали и изглежда, че Юли още веднъж е един от нас, няма видима разлика, която да го отличава. Единствено това, че през целия сън е ужасно тъжен. Спрели сме с някаква кола на брега на морето, гледаме безкрайното му синьо, блестящо, като че ли е поръсено с рибени люспи, усмихваме се от радостта да е топло и лятно. Той е единственият, който не се усмихва, меланхолично е обърнал главата си на другата страна, въздъхва. След това се озоваваме в някаква сграда, чакаме за нещо неопределено в голям коридор с недостатъчен брой кресла, някои от нас са насядали по земята. Играем на измислена игра, която включва това да опишеш човека, който седи от лявата ти страна. В моя случай това е Юли. Отварям уста, за да започна да говоря, но той прекъсва мен и играта с думите: „Само че до Веси никой не седи“.

След това имам нуждата да се изправя, да започна да се движа из пространството и да запея една песен, която в съня знаем, че е на Massive Attack, но когато се събуждам и песента все още звучи в ума ми като музикална халюцинация, въпреки че още съм сънена и не напълно съзнателна, разбирам, че е била на Nick Cave.