Сън в нощта преди погребението

Весела Кучева за
„Ателие за сънища и истории“

В нощта преди погребението на баба ми Янка сънувам как тя е застанала права на ръба на една река с високи брегове. Облечена е в някакви роби със слоеве в различни отсенки на бялото, които се спускат около тялото й като драперия. Застинала е в изправеното си положение, не помръдва и дори не диша, но знаем, че не е умряла. Въпреки това и жива вече не е. Аз и семейството ми – майка ми, баща ми и брат ми – стоим на моста, който пресича реката, доста висок мост с метални парапети като решетка. Наблюдаваме баба и сме много притеснени за нея – как съществува в това състояние между живота и смъртта, какво точно изпитва сега, когато не може да даде никаква индикация за състоянието си, но е ясно, че още продължава да съществува, защото я виждаме? И тогава, когато се чудим дали не можем все пак да направим нещо за нея (на никого не му минава мисълта просто да се приближим до мястото, където стои), баба обръща глава към нас и ни поглежда. Усмихва се и скача от брега. Гмурва се и виждаме как робите й се развяват в реката. Някакво особено спокойствие ни обзема, докато наблюдаваме как бавно силуетът й се смалява в далечината на дълбоката вода, знаем, че сега вече всичко е наред, докато я гледаме как напълно изчезва.

Вулкан

от Йордан Ефтимов
за „Ателие за сънища и истории“

Най-комични са космическите сънища. Например днес се събудих след сиестния си сън (подремнах по изключение) към 17 часа с един атол с действащ лукав вулкан. И сякаш той като във филмче на Бруно Бoдзето сам даде да разбера, че бълва лава от любов: отворът на вулкана моментално разпознах като приготвена за целувка начервена уста с издадени напред устни. Вулкан succuba.

Още древните гърци са спорили за следобедните сънища. Едни смятали, че не само не трябва да се разказват, но и дори да се сънуват. А това е възможно само ако не ставате прекалено рано сутрин и не се отдавате веднага на изнурителна работа, та да има нужда изобщо да се възстановявате със следобедно подремване. За Артемидор в неговите „Съногадания“ (I, 7) прогностичните функции на дневния и нощния сън не се различават по нищо. Но според Демокрит на дневните не трябва да се обръща внимание заради нестабилността на образите в тях. Пък и дневният сън според него е резултат или от лошо възпитание (през деня спи само мързеливият човек), или на болест – все едно дали телесна, или душевна.

Разбира се, ние трябва да се опираме единствено на Аристотел – а според него ако сънищата се изпращат от бог, то пророчески или с други думи нуждаещ се от тълкувание сън може да се яви само на един мъдрец, и то не нощем, а денем. Следователно трудността не е да разберем смисъла на един сън, а кой от нас е мъдрец, та да се обърнем към неговите видения.

4 март 2017

Снимка: wikimedia

Светещи цветни сфери

Весела Кучева
за: „Ателие за сънища и истории“

Сънувам, че съм на брега на морето. Близо до мен има още един човек, който в съня знам, че е фотограф. Не е лято, облечени сме в есенни или зимни дрехи, палта и якета. В съня не чувстваме температурата, обаче, нито съжалението, което аз обикновено бих чувствала, ако се намирам толкова близо до морето и все пак ми се налага да бъда толкова облечена. Просто седим изправени брега, който не е пясъчен, а изграден от малки камъчета в различни оттенъци на сивото, фотографът снима, а аз гледам към хоризонта. И виждам как вълните (мътни и по-скоро сиво-кафяви, отколкото сини или зеленикави) постепенно започват да се увеличават, набъбват и прииждат с прилив, който плъзва по брега и вече мокри краката ми. В този момент зад мен се появява цяла тълпа хора, дошли, знам това, само за да наблюдават прилива. Аз все още не разбирам какво толкова има да бъде наблюдавано, но една жена от тълпата ми казва да се кача по-нагоре, защото е опасно. Качвам се и единствено фотографът остава, където е бил, там водата вече изцяло го залива, на моменти се чудим няма ли да го отнесе, но явно по-важни за него са снимките, въобще не отделя лицето си от обектива. И тогава започва същественото. В синхрон с ритъма на вълните цялото небе започва да приижда със слънчеви лъчи, но не под формата на лъчи, а всеки един представлява светеща в различен цвят сфера, която блести. Хиляди, милиони, неизброимо много ярки сфери в жълто, виолетово, синьо и бяло се приближават и оттеглят на вълни към мен и останалите наблюдатели на светлинния прилив. Светлината от небето се отразява във водата и в един момент небе и вода стават едно огромно прииждащо море от светещи цветни сфери, толкова ярко, че не мога да държа очите си отворени, притварям ги, но дори и зад клепачите си продължавам да виждам послеобраза на бляскащите цветове. Може би моментът, в който напълно затварям очи, е и този, в който се събуждам от съня, а в главата ми звучи въображаема песен с текст на английски: ‘I’ll build my bones on stains and stones’.

Сън преди да ида на море, когато още не знаех че ще ида там

от :
за „Ателие за сънища и истории“


И на морето беше подобно… не толкова грамадните вълни, но все пак големи и с меката пяна между пръстите…

Сънувам, че съм на морето и плажът вече е в краката ми. Обаче едни вълни до небесата; планини от водни хребети, които странно и плавно се разплискват в нозете ми, пък уж трябва всичко да се тресе и помита – все пак е цунами…и ми е толкова хубаво с всичката мека пяна измежду пръстите… А по-натам по брега, един приятел от преди далечни години – баш като дядо боже, с дълга бяла коса и също толкова дълга, бяла брада лови риба.. сещам се, че си е деактивирал профила, но се радвам да го зърна на плажа.