Съчинено на Уестминстърския мост, 3 септември 1802 г.

Нищо по-прекрасно няма на земята.
Без душа е онзи, който отминава
гледка тъй неотразимо-величава:
като дреха този град сега намята
утринната прелест – ширнат сред полята,
сонм от баржи, кули, храмове изгрява
под небето с блясък, който озарява
въздуха бездимен с трепкаща позлата.
Тъй великолепно слънцето едва ли
долини и хълми друг път ще огрее.
О какъв дълбок покой духа ми гали!
Волната река като на сън се лее.
Боже! Сякаш всички къщи са заспали
и това сърце с гигантска мощ немее.

Уилям Уърдсуърт

Превод от английски: А. Шурбанов
Из „Английска поезия“, 1995

Обява за това, че си търся съквартирантка

Дали на някого му се живее,
където аз живея?
Знам, че повечето от вас
нямат представа къде е това,
още не съм дала обещаното
при сключването на сделката с брокерката
house warming party,
но се опитайте да си представите
една квартира в самия център на София,
едната от стаите й е моя,
там правя упражнения за разтягане сутрин
и наблюдавам жената от съседната сграда,
която всеки ден полива мушкатата си в червена рокля.
Другата стая си търси човек.
Тя е една светла стая с малко балконче,
от което можете да видите
как се променят короните на дърветата долу на улицата,
скоро ще започне смяната на цвета им
през жълто и оранжево до черно-бяло,
а ако се задържите достатъчно дълго, до пролетта
и нежното развиване на листата
в онази първа крехка зеленина на млада салата,
ще бъде много трудно да решите
дали да си останете където сте
или да се преместите на кухненската тераса,
която гледа към Витоша.
Там можете да седнете на плетения стол с възглавничка
и между пръстите на дясната ръка да стриете
листо от ментата в зелената саксия,
а между пръстите на лявата –
от лилавата саксия стръкче мащерка,
докато чакате залеза, който,
за още по-голям разкош, в определен момент от годината,
разстила светлината си и очертава сянката
на западната мъничка тераса от квартирата,
за която си търся съквартирантка.