(Сънят на крилатата мравка)
Когато черната мравка яхне белия тигър
люлякът лумва с най-си(яй)ния си пламък,
хитинът дълбае оникса на нощта
с абразивните си несъвършенства;
главата й се пръска
от шеметното опиянение –
да пришпорва облака
с усвоена полу-поддръжка,
да се докосва до гривата,
да се разбие
в пепелнорозовата стъкленица
на утрото
(термична вестителка);
с устрема на меките лапи
в зашеметяващото прекатурване,
с щръкнали пипалца,
така умело насочвани,
така свръхестествено несъвършени,
както никога повече
след тази нощ.
Vivere in tenebris ad somnia circa astra!

Марион Колева

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s