МОЛИТВА

              „ …изведи ме вън от всяка сложност…“

                                                       Ат. Далчев

Черно е пред очите ми, Господи, черно!
Черно е в душата ми, Господи, черно!
А ти си толкова бял, че не те виждам…
Оставам тук /засега/, Господи, /така си решил/,
Но освети в бяло душите на обичните ми.
Които са при теб, а не при мен, Господи!

От „черни чернеят“ до „Нощем с белите коне“
е правата на черно–бялото „свое“ –
присвоено и присвоявано, 
поробено и свободно,
охулвано и възвеличавано,
все така графично – 
разполовено,  почти разчленено,
родно тяло  с разпъната душа! 

 Прегърбени от архетипни наслоения
НЕцветовете се укриха в Другостта:
бялото прегърна траура на дните,
а черното обгърна вечността…  


ЗИМА

Почернели от болка дървета
Изкривяват уморени тела.
Нежна ласка на сняг ги дарява
С топлина, топлина, топлина.

Ослепително бял и невинен
Идва щедър, даряващ сняг,
Меко пада и тихо покрива
Изкривени до болка тела.

И умират греховете спомени –
Всепрощаващ сняг вали.
Белота – безрезервна обич – 
Остани, остани, остани!

Росица Нанкова

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s