От всички възможни разговори
няма да проведем само един
или два

онзи, в който с изненада откриваме приликите си
на цветя
и колко много ги свърза
как общо е слънцето и пръстта
синхронното помахване с цветчета
фосфоресценцията на плътта в гореща нощ

насекоми, къпини и noir

и другия, в който очаквано
като мах на крила в слуха
отговорите предхождат въпросите
как дори да се бяхме познавали
белите гъски на надеждата ще се били прекосили
зрителното небе преди очите
как в отрежението четем онова
което отразяващото се не притежава
как чашите са пълни с вода
обърнати с дъната нагоре
там едно малко време дреме
в малкия пръст, в безгласен трепет

точно толкова, колкото се побира
върху кръгла градинска маса

Петя Хайнрих
06.01.22
из „Зимни приказки“

НО ПОЕЗИЯ до април ще посветим на литературното изследване и написване на черното и/или бялото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s