от Йордан Ефтимов
за „Ателие за сънища и истории“

Най-комични са космическите сънища. Например днес се събудих след сиестния си сън (подремнах по изключение) към 17 часа с един атол с действащ лукав вулкан. И сякаш той като във филмче на Бруно Бoдзето сам даде да разбера, че бълва лава от любов: отворът на вулкана моментално разпознах като приготвена за целувка начервена уста с издадени напред устни. Вулкан succuba.

Още древните гърци са спорили за следобедните сънища. Едни смятали, че не само не трябва да се разказват, но и дори да се сънуват. А това е възможно само ако не ставате прекалено рано сутрин и не се отдавате веднага на изнурителна работа, та да има нужда изобщо да се възстановявате със следобедно подремване. За Артемидор в неговите „Съногадания“ (I, 7) прогностичните функции на дневния и нощния сън не се различават по нищо. Но според Демокрит на дневните не трябва да се обръща внимание заради нестабилността на образите в тях. Пък и дневният сън според него е резултат или от лошо възпитание (през деня спи само мързеливият човек), или на болест – все едно дали телесна, или душевна.

Разбира се, ние трябва да се опираме единствено на Аристотел – а според него ако сънищата се изпращат от бог, то пророчески или с други думи нуждаещ се от тълкувание сън може да се яви само на един мъдрец, и то не нощем, а денем. Следователно трудността не е да разберем смисъла на един сън, а кой от нас е мъдрец, та да се обърнем към неговите видения.

4 март 2017

Снимка: wikimedia