Загуба в пространството

 

от :
за „Ателие за сънища и истории“

Мой близък се е разболял от болестта на загуба в пространството и решавам, че ще помогна, като маркирам пътека, която да го води по ежедневния му тур. Идеята ми е той само да гледа в земята маркировката и да я следва.
В чантата си намирам тлъст черен маркер и почвам да дълбая с него колкото се може по-права черна линия от НХА към подлеза на Университета. Предизвикателството е сериозно, тъй като настилката е изключително неблагоприятна за такова начинание, но аз рисувам по земята, вървейки почти на четири крака. В един момент маркера свършва, но детето ми е изтичало до книжарницата и е купило розов тебешир, с който продължавам начинанието. Спускам се надолу по стълбите на подлеза, и влажната гадост, и вече съм пред Mакдоналдс, където е пълно с минувачи, музиканти и длъжностни лица. Осъзнавам, че не мога да начертая никакъв свестен път и всичко се завърта в нескончаеми кръгове, осморки и визуализация на това което съм постигнала- растениевиден черен стълб с розов цвят.
Дано успее, си мисля…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s